Бангладеш е вторият-по големина износител на облекло в света, като текстилната промишленост е ключов стълб на икономиката му. През 2024 г. общият износ на облекла на Бангладеш достигна 38,48 милиарда щатски долара, като ЕС и САЩ са основни пазари, допринасящи с почти 70% от общия износ (ЕС 50,34%, САЩ 18,72%). През последните седмици обаче текстилната индустрия на Бангладеш претърпя сериозен удар, като текстилните компании в цялата страна са изправени пред пълно затваряне.
На 22 януари BTMA (Асоциацията на текстилната индустрия в Бангладеш) обяви важно политическо решение: да затвори всички текстилни фабрики в цялата страна от 1 февруари, без да уточнява дата за възобновяване. По това време председателят на BTMA заяви, че това не е заплаха, а истинска „национална криза“-капиталът на текстилната индустрия се е свил повече от половината, компаниите не са в състояние да изплащат банкови заеми, приблизително 50 фабрики вече са затворени предсрочно, а оставащият процент на използване на капацитета е само 50%, като цялата индустрия се люлее на ръба на несъстоятелността. На 29 януари Асоциацията на текстилните фабрики в Бангладеш (BTMA) внезапно обяви спирането на националното затваряне за неопределено време на текстилните фабрики-криза, която разтърси световната текстилна индустрия и се отрази на глобалната верига за доставки на бърза мода-, като временно сложи край на спирането на производството в цялата страна. Докато кризата беше временно предотвратена, проблемите остават и Бангладеш, основен производител на текстил, стои на кръстопът.
Освен текстилната индустрия, една от най-големите новини за Бангладеш през последните две години вероятно е превратът от 2024 г., който доведе до отстраняването на тогавашния-лидер Шейх Хасина от власт. От 22 януари 2026 г. се провеждат избори за Народно събрание на Бангладеш, като официалното гласуване е насрочено за 12 февруари. Тези последни избори след размириците в Бангладеш ще определят посоката на развитие на страната за следващите няколко години. Като стълб на индустрията на Бангладеш, текстилът претърпя бърз растеж от 2018 г. насам чрез привличане на чуждестранни инвестиции. Този растеж обаче се сблъска и с различни проблеми, а миналогодишното обявяване на ответни мита от правителството на САЩ допълнително изостри съществуващото напрежение. Към 29 януари над 50 малки и средни-предачни фабрики в Бангладеш бяха затворени завинаги преждевременно поради притока на прежди на ниски{14}}цени от Индия, рязко нарастващите разходи за енергия (цените на природния газ са с 80% по-високи, отколкото през 2023 г.) и огромно натрупване на запаси от стотици милиарди така, което доведе до финансови затруднения. Тези мелници представляват 12% от общия предачен капацитет на страната. Междувременно чуждестранните-собствени фабрики, представляващи 35% от предачните мощности на Бангладеш, останаха до голяма степен стабилни. Използвайки технологията за автоматизация и дългосрочните-поръчки от големи марки облекло, повечето продължиха дейността си, като само някои изпитват степен на използване на капацитета, спадаща до 60%. Освен това националните избори, официалните празници и Eid al-Fitr ще намалят значително работните дни през февруари и март. Въпреки че фабриките може да работят само 35 дни от 60-дневния период, през март ще се изискват почти двойни заплати, включително редовни заплати, бонуси и авансови плащания, което допълнително влошава и без това трудната ситуация за текстилните компании в Бангладеш. Това общонационално спиране, макар и по-късно отменено, послужи като политическо изявление от индустрията по време на предизборната кампания, като ефективно предава посланието на индустрията.
През 2026 г. обаче текстилната индустрия на Бангладеш е изправена не само пред вътрешни предизвикателства, но и пред ожесточена външна конкуренция, предимно от Индия. Наскоро Индия постигна две важни тарифни споразумения със САЩ и ЕС, като намали митата върху индийския износ за ЕС до нула и върху износа от САЩ до 18%. Въпреки че тарифното споразумение със САЩ включваше значителни отстъпки, то несъмнено ще стимулира износа на индийски текстил, тъй като САЩ и ЕС са основни пазари за износа на облекло от Бангладеш. Индия и Бангладеш са географски близки и двете са многолюдни страни. Въпреки че Бангладеш има известно-първоначално предимство в сектора на текстила и облеклото, неговата политическа нестабилност през последните години и несигурността на бъдещата политика се превърнаха в отрицателни фактори. Сегашните спирания на текстилната индустрия в Бангладеш далеч не са краят на кризата; предстоят още по-големи предизвикателства.
